Един път в месеца всяка жена трябва сама да преглежда гърдите си - младите 10 дни след цикъла
80% от болните с карцином на млечната жлеза са над 35 години
Заради неспазване на медицинските стандарти тригодишната преживяемост на лекуваните пациенти е с 10 процента по-ниска от тази в Европа, разяснява началникът на Клиниката по гръдна хирургия на УСБАЛО “Проф. Иван Черноземски ”
- Проф. Гаврилов, усилват ли се пациентите с рак на гърдата у нас?
- Всеизвестен факт е в света и у нас. Урбанизацията, храната водят до смяна в метода на живот. Природата ни се отплаща с увеличение и подмладяване на онкологичните болести, за жалост.
- Какво включва профилактиката за рак на гърдата?
- Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при дамите в света и в България. Около 4 хиляди са новозаболелите за година, а към 30 хиляди са боледуващите, диагностицирани и проследявани. Около 1300 умират от рак на гърдата годишно. Профилактиката е първична и вторична. Първичната профилактика е методът на живот, т.е. колкото по-рано роди една жена, под 26 години, колкото повече деца има и повече кърми, толкоз е по-нисък рискът след 35 и 40 година от пораждане на болестта. Освен това от 20-годишна възраст една жена би трябвало да върви на гинеколог и мамолог един път в годината. Да се направи ултразвук и да има знания във връзка с самопрегледа. Разбира се, това става под надзор на доктор. Вторичната профилактика включва постоянни профилактични прегледи, които след 40 година са на 6 или 8 месеца. За 40- и 50-годишните се прави профилактична мамография на 3 години, а откакто навършат 50 - на 2 години. Трябва да се вършат и самопрегледи. Така възможностите да открием процеса в онази зона, в която няма недоволства, са големи. Това от своя страна води до над 90% трайно изцеление.
- Кои са най-ранните признаци, които да подскажат на дамата, че би трябвало да посети доктор?
- За разлика от хилядите заболявания, които стартират с недоволства, след това се отива на доктор и по-късно се стартира лекуване, при онкологичните болести имаме една асимптомна зона. Тази асимптомна зона е, когато туморът е зародил в една-единствена клетка, стартира да се дели два пъти по-бързо от останалите кафези и с помощта на съпротивата в организма натрупва туморна групировка, наричана бучка. За гърдата това е към 2 години. През тези две години едносантиметровата групировка на практика няма по какъв начин да бъде с недоволства и да бъде открита, с изключение на благодарение на доктор и способите му. Когато приказваме за ранни признаци, ще имаме поради не ясните признаци, а опцията съгласно с възрастта да вървим постоянно на прегледи. Иначе отчетливо опипващите се уплътнения в гърдата, разнообразни от нормата, която дамата би трябвало да знае, опипващите се уплътнения в подмишнична зона, смяна в размера и формата на гърдата, контура, хлътнало зърно, незарастващи ранички и смяна в цвета на кожата на гърдите са признаците на рака. Но това не са ранни признаци. Могат да бъдат мастирани, така наречен мастопатия може да маскира картината на един недоброкачествен развой и в същото време дамата да е спокойна и да знае, че има мастопатия и това не е рисково. Ето за какво профилактичните прегледи са незаменими.
- А на каква възраст би трябвало да се вършат проучвания и какъв брой постоянно? Кое от проучванията като мамографии, ехографски проучвания и ЯМР е най-сигурно?
- От 20-годишна възраст дамата би трябвало да върви на обзор, както и да преглежда сама себе си. Веднъж годишно да се прави ултразвук, което е безвредният способ. Самопрегледът би трябвало да е един път месечно. Жените, които имат цикъл, да се самопреглеждат 10 дни по-късно, а дамите, които нямат - на първо число в месеца. Необходимо е да има прозорец от един месец, където задачата на дамата е да реагира на смяна. Ако съществува такава смяна, да се обърне неотложно към доктор. След 40-годишна възраст профилактичните прегледи включват надзор на 6-8 месеца. Тогава внезапно се усилва рискът на заболеваемостта. Между 40 и 50 години се прави мамография - способ, който е задоволително прецизен. А след 50 години мамография се прави на всеки 2 години. 80% от заболелите са след 35-годишна възраст.
- Правили сте клинично изследване с 10 050 дами. Разкажете за изводите от него?
- Това е труд, който обследва всички онкологични случаи посредством нашия раков указател. Задачата на изследването бе да се откри има ли взаимовръзка сред преживяемостта и съблюдаване на стандартите. Всеки онколог знае, че има избрани стандарти и комисии, които индивидуализират държанието към всеки пациент и във връзка с диагностика, и във връзка с лекуване и следене. Тези стандарти са наложителни. Разделихме тези 10 050 случая на огромните лечебни заведения - някогашния Национален център по онкология, някогашните онкодиспансери, огромните академични и окръжни лечебни заведения.
Проследихме всички пациенти в продължение на 5 години. Установихме, че спазването на стандартите е в Центъра по онкология. Около 60% е спазването в университетските лечебни заведения и към 63 на 100 е спазването в някогашните онкологични диспансери, а най-ниско е в окръжните лечебни заведения. Това неизбежно рефлектира върху преживяемостта и тя се движи в разнообразни граници. Тригодишната преживяемост на пациентите, които са лекувани в онкологичните центрове, се движи сред 85 и 91%, а 85% е европейският стандарт. Средно в страната поради неспазване на тези стандарти процентът е с 10% по-нисък, или към 75%.
- За коя година са тези проценти?
- Данните бяха оповестени през 2019 година, само че това изследване обгръща доста дълъг интервал. Разбира се, трябваше да има и тригодишна преживяемост, с цел да отчетем тези обстоятелства. Надявам се с новите условия, контрола на здравната каса и съвестта на лекарите да се подобрят тези резултати. Всеки случай е самостоятелен.
- Напоследък се появиха мобилни приложения, които дават основа за скрининг. Надеждни ли са?
- Изключително надеждни са. Приложението в България е дело на авторски колектив, управителен от доктор Ваня Митова. Има три стадия, първият е какви проучвания да вършиме, по кое време да ходите на профилактични прегледи, а вторият е в какви направления да тръгнете, в случай че имате онкологично заболяване. Третият стадий е доста значим - следенето и опцията на лекари да сътрудничат между тях.
- Всяка жена ли, в чието семейство има история с рак на гърдата, може да заболее?
- 28% от всички случаи в България имат някого в рода, който е преболедувал. Първа степен е най-опасната, когато имаш майка или баба, боледуващи от рак на гърдата. Втората степен е с вуйна, страдаща от онкологичното заболяване, а третата степен е с заболели братовчедки или епизодични случаи.
Това дефинира по този начин наречената родственост. Жените имат опция да създадат генетичен тест. Той има задача да откри двете най-уязвими хромозома дали имат генетичен недостатък. Когато се откри този недостатък при поколението, което е боледувало, се търси и в последващото потомство подобен генетичен недостатък. Ако той е наследствен, приказваме за унаследен рак, който е сред 8 и 10%, възможностите да се разболее идващото потомство са над 80%.
- В България няма Национален раков указател, въпреки всичко има ли статистика на болните с онкологични болести?
- Изключително болна тематика. Когато е основан раковият указател в България преди повече от 75 години, той е бил четвъртият в Европа. Сега всички европейски и неевропейски страни имат задачата да развият онкологичните болести в указател. За да може той да е най-ценният асистент във всички научни проследявания, а и самостоятелно за всеки пациент.
Преди се издаваше всяка година доста обстоен алманах с всички болести, който беше съчетаем с европейския и бе приет в Европейския раков указател. По прищявка, незнайна за нас, поради електронните здравни досиета раковият указател последователно бе отстранен, а по-късно и закрит. Сложен е в Националния указател, само че там няма готови фрагменти, които да приготвят тази информация. Тя е характерна, едва ли на някого ще му бъде потребно да знае сухите числа какъв брой са се разболели, какъв брой са в еди-кой етап и какъв брой са умряли. Такава информация е извънредно незадоволителна и непрофесионална. Отпадайки от Европейския раков указател, губим доста позиции. Нас няма да ни припознаят като страна, която има триумфи и се бори с онкологичните болести.
- Ще има ли в бъдеще подобен указател?
- Националният раков указател, който се води от проф. Валерианова, не получава информация нито от общата мрежа, нито от профилираната мрежа. Запазен е като конструкция към Онкологията, в случай че здравият разсъдък надделее, той доста бързо може да възвърне позициите си.
- Ползват ли се новаторски техники в хирургията на гърдата у нас?
- Техники от рода на робота “Да Винчи ” и други няма по какъв начин да бъдат употребени. Гърдата е компактен паренхимен орган и лапароскопското лекуване може да има значение единствено при екстирпация на лимфни възли. Затова общоприетото лекуване остава хирургично, лъчетерапевтично и комбинирано.
Новите техники са наложителното проучване на всеки пациент, който е с диагноза рак на гърдата и е допустимо да се прави синтинелна биопсия. Това дава биологичната характерност на тумора, която е скъпа за преценка дали би трябвало да се стартира с оперативно лекуване, или химиотерапия, ендокринна терапия, лъчетарапия и други
Що се касае до новите способи, известна е синтинелната биосия. Позицията на синтинелната биосия е, че по този начин наречените стражеви лимфни възли, които са ситуирани в първата верига, които поемат лимфния оток от гърдата и в същото време метастатичния развой. Ако се натоварят с радиоактивно вещество или метилен блау, могат да оцветят и да се натрупат в съответния възел. Екстирпирането на съответния възел, който се дедактира или посредством образно оцветяване, или гамасонда, дава опция да се спести аксиларната дисекция. По този метод да се даде опция да се стопира болестта, без да се отстраняват всички лимфни възли. Генното инженерство е бъдещето, само че още е в развой на разработка.
- Какви препоръки давате на дамите, с цел да се предпазят от болестта?
- Обръщам се към нежната част от нашите сънародници - вие дарявате живот. А на вас животът е дарен. Дареният живот нормално не се цени, само че като бъдещи или сегашни майки вие сте длъжни да го пазите този живот. Пазете вашия живот и живота на вашите деца, с цел да сте образец на идващото потомство. Да дадете опция онкологичните болести да бъдат предотвратени, ранно диагностицирани и сполучливо лекувани.
ПОМНЕТЕ 8-те СЪВЕТА
От 20-годишна възраст всяка жена би трябвало да върви на гинеколог и мамолог един път в годината. Веднъж годишно би трябвало да се прави ултразвук. Веднъж месечно да се самопреглежда. Жените, които имат цикъл, да се самопреглеждат 10 дни по-късно, а дамите, които нямат - на първо число в месеца. При самопрегледа се търсят следните признаци: отчетливо усещащи се уплътнения в гърдата, уплътнения в подмишничната зона, смяна в размера и формата на гърдата, смяна в контура, хлътнало зърно, незарастващи ранички и смяна в цвета на кожата на гърдите. Колкото по-рано роди една жена, под 26 години, колкото повече деца има и повече кърми, толкоз е по-нисък рискът, откакто навърши 35 или 40 години, да възникне болестта. Вяка жена сред 40 и 50 година би трябвало да прави мамография. След 50-годишна възраст мамография би трябвало да се прави на всеки 2 години. Жените, които имат фамилна обремененост, могат да създадат генетичен тест.
Заради неспазване на медицинските стандарти тригодишната преживяемост на лекуваните пациенти е с 10 процента по-ниска от тази в Европа, разяснява началникът на Клиниката по гръдна хирургия на УСБАЛО “Проф. Иван Черноземски ”
- Проф. Гаврилов, усилват ли се пациентите с рак на гърдата у нас?
- Всеизвестен факт е в света и у нас. Урбанизацията, храната водят до смяна в метода на живот. Природата ни се отплаща с увеличение и подмладяване на онкологичните болести, за жалост.
- Какво включва профилактиката за рак на гърдата?
- Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при дамите в света и в България. Около 4 хиляди са новозаболелите за година, а към 30 хиляди са боледуващите, диагностицирани и проследявани. Около 1300 умират от рак на гърдата годишно. Профилактиката е първична и вторична. Първичната профилактика е методът на живот, т.е. колкото по-рано роди една жена, под 26 години, колкото повече деца има и повече кърми, толкоз е по-нисък рискът след 35 и 40 година от пораждане на болестта. Освен това от 20-годишна възраст една жена би трябвало да върви на гинеколог и мамолог един път в годината. Да се направи ултразвук и да има знания във връзка с самопрегледа. Разбира се, това става под надзор на доктор. Вторичната профилактика включва постоянни профилактични прегледи, които след 40 година са на 6 или 8 месеца. За 40- и 50-годишните се прави профилактична мамография на 3 години, а откакто навършат 50 - на 2 години. Трябва да се вършат и самопрегледи. Така възможностите да открием процеса в онази зона, в която няма недоволства, са големи. Това от своя страна води до над 90% трайно изцеление.
- Кои са най-ранните признаци, които да подскажат на дамата, че би трябвало да посети доктор?
- За разлика от хилядите заболявания, които стартират с недоволства, след това се отива на доктор и по-късно се стартира лекуване, при онкологичните болести имаме една асимптомна зона. Тази асимптомна зона е, когато туморът е зародил в една-единствена клетка, стартира да се дели два пъти по-бързо от останалите кафези и с помощта на съпротивата в организма натрупва туморна групировка, наричана бучка. За гърдата това е към 2 години. През тези две години едносантиметровата групировка на практика няма по какъв начин да бъде с недоволства и да бъде открита, с изключение на благодарение на доктор и способите му. Когато приказваме за ранни признаци, ще имаме поради не ясните признаци, а опцията съгласно с възрастта да вървим постоянно на прегледи. Иначе отчетливо опипващите се уплътнения в гърдата, разнообразни от нормата, която дамата би трябвало да знае, опипващите се уплътнения в подмишнична зона, смяна в размера и формата на гърдата, контура, хлътнало зърно, незарастващи ранички и смяна в цвета на кожата на гърдите са признаците на рака. Но това не са ранни признаци. Могат да бъдат мастирани, така наречен мастопатия може да маскира картината на един недоброкачествен развой и в същото време дамата да е спокойна и да знае, че има мастопатия и това не е рисково. Ето за какво профилактичните прегледи са незаменими.
- А на каква възраст би трябвало да се вършат проучвания и какъв брой постоянно? Кое от проучванията като мамографии, ехографски проучвания и ЯМР е най-сигурно?
- От 20-годишна възраст дамата би трябвало да върви на обзор, както и да преглежда сама себе си. Веднъж годишно да се прави ултразвук, което е безвредният способ. Самопрегледът би трябвало да е един път месечно. Жените, които имат цикъл, да се самопреглеждат 10 дни по-късно, а дамите, които нямат - на първо число в месеца. Необходимо е да има прозорец от един месец, където задачата на дамата е да реагира на смяна. Ако съществува такава смяна, да се обърне неотложно към доктор. След 40-годишна възраст профилактичните прегледи включват надзор на 6-8 месеца. Тогава внезапно се усилва рискът на заболеваемостта. Между 40 и 50 години се прави мамография - способ, който е задоволително прецизен. А след 50 години мамография се прави на всеки 2 години. 80% от заболелите са след 35-годишна възраст.
- Правили сте клинично изследване с 10 050 дами. Разкажете за изводите от него?
- Това е труд, който обследва всички онкологични случаи посредством нашия раков указател. Задачата на изследването бе да се откри има ли взаимовръзка сред преживяемостта и съблюдаване на стандартите. Всеки онколог знае, че има избрани стандарти и комисии, които индивидуализират държанието към всеки пациент и във връзка с диагностика, и във връзка с лекуване и следене. Тези стандарти са наложителни. Разделихме тези 10 050 случая на огромните лечебни заведения - някогашния Национален център по онкология, някогашните онкодиспансери, огромните академични и окръжни лечебни заведения.
Проследихме всички пациенти в продължение на 5 години. Установихме, че спазването на стандартите е в Центъра по онкология. Около 60% е спазването в университетските лечебни заведения и към 63 на 100 е спазването в някогашните онкологични диспансери, а най-ниско е в окръжните лечебни заведения. Това неизбежно рефлектира върху преживяемостта и тя се движи в разнообразни граници. Тригодишната преживяемост на пациентите, които са лекувани в онкологичните центрове, се движи сред 85 и 91%, а 85% е европейският стандарт. Средно в страната поради неспазване на тези стандарти процентът е с 10% по-нисък, или към 75%.
- За коя година са тези проценти?
- Данните бяха оповестени през 2019 година, само че това изследване обгръща доста дълъг интервал. Разбира се, трябваше да има и тригодишна преживяемост, с цел да отчетем тези обстоятелства. Надявам се с новите условия, контрола на здравната каса и съвестта на лекарите да се подобрят тези резултати. Всеки случай е самостоятелен.
- Напоследък се появиха мобилни приложения, които дават основа за скрининг. Надеждни ли са?
- Изключително надеждни са. Приложението в България е дело на авторски колектив, управителен от доктор Ваня Митова. Има три стадия, първият е какви проучвания да вършиме, по кое време да ходите на профилактични прегледи, а вторият е в какви направления да тръгнете, в случай че имате онкологично заболяване. Третият стадий е доста значим - следенето и опцията на лекари да сътрудничат между тях.
- Всяка жена ли, в чието семейство има история с рак на гърдата, може да заболее?
- 28% от всички случаи в България имат някого в рода, който е преболедувал. Първа степен е най-опасната, когато имаш майка или баба, боледуващи от рак на гърдата. Втората степен е с вуйна, страдаща от онкологичното заболяване, а третата степен е с заболели братовчедки или епизодични случаи.
Това дефинира по този начин наречената родственост. Жените имат опция да създадат генетичен тест. Той има задача да откри двете най-уязвими хромозома дали имат генетичен недостатък. Когато се откри този недостатък при поколението, което е боледувало, се търси и в последващото потомство подобен генетичен недостатък. Ако той е наследствен, приказваме за унаследен рак, който е сред 8 и 10%, възможностите да се разболее идващото потомство са над 80%.
- В България няма Национален раков указател, въпреки всичко има ли статистика на болните с онкологични болести?
- Изключително болна тематика. Когато е основан раковият указател в България преди повече от 75 години, той е бил четвъртият в Европа. Сега всички европейски и неевропейски страни имат задачата да развият онкологичните болести в указател. За да може той да е най-ценният асистент във всички научни проследявания, а и самостоятелно за всеки пациент.
Преди се издаваше всяка година доста обстоен алманах с всички болести, който беше съчетаем с европейския и бе приет в Европейския раков указател. По прищявка, незнайна за нас, поради електронните здравни досиета раковият указател последователно бе отстранен, а по-късно и закрит. Сложен е в Националния указател, само че там няма готови фрагменти, които да приготвят тази информация. Тя е характерна, едва ли на някого ще му бъде потребно да знае сухите числа какъв брой са се разболели, какъв брой са в еди-кой етап и какъв брой са умряли. Такава информация е извънредно незадоволителна и непрофесионална. Отпадайки от Европейския раков указател, губим доста позиции. Нас няма да ни припознаят като страна, която има триумфи и се бори с онкологичните болести.
- Ще има ли в бъдеще подобен указател?
- Националният раков указател, който се води от проф. Валерианова, не получава информация нито от общата мрежа, нито от профилираната мрежа. Запазен е като конструкция към Онкологията, в случай че здравият разсъдък надделее, той доста бързо може да възвърне позициите си.
- Ползват ли се новаторски техники в хирургията на гърдата у нас?
- Техники от рода на робота “Да Винчи ” и други няма по какъв начин да бъдат употребени. Гърдата е компактен паренхимен орган и лапароскопското лекуване може да има значение единствено при екстирпация на лимфни възли. Затова общоприетото лекуване остава хирургично, лъчетерапевтично и комбинирано.
Новите техники са наложителното проучване на всеки пациент, който е с диагноза рак на гърдата и е допустимо да се прави синтинелна биопсия. Това дава биологичната характерност на тумора, която е скъпа за преценка дали би трябвало да се стартира с оперативно лекуване, или химиотерапия, ендокринна терапия, лъчетарапия и други
Що се касае до новите способи, известна е синтинелната биосия. Позицията на синтинелната биосия е, че по този начин наречените стражеви лимфни възли, които са ситуирани в първата верига, които поемат лимфния оток от гърдата и в същото време метастатичния развой. Ако се натоварят с радиоактивно вещество или метилен блау, могат да оцветят и да се натрупат в съответния възел. Екстирпирането на съответния възел, който се дедактира или посредством образно оцветяване, или гамасонда, дава опция да се спести аксиларната дисекция. По този метод да се даде опция да се стопира болестта, без да се отстраняват всички лимфни възли. Генното инженерство е бъдещето, само че още е в развой на разработка.
- Какви препоръки давате на дамите, с цел да се предпазят от болестта?
- Обръщам се към нежната част от нашите сънародници - вие дарявате живот. А на вас животът е дарен. Дареният живот нормално не се цени, само че като бъдещи или сегашни майки вие сте длъжни да го пазите този живот. Пазете вашия живот и живота на вашите деца, с цел да сте образец на идващото потомство. Да дадете опция онкологичните болести да бъдат предотвратени, ранно диагностицирани и сполучливо лекувани.
ПОМНЕТЕ 8-те СЪВЕТА
От 20-годишна възраст всяка жена би трябвало да върви на гинеколог и мамолог един път в годината. Веднъж годишно би трябвало да се прави ултразвук. Веднъж месечно да се самопреглежда. Жените, които имат цикъл, да се самопреглеждат 10 дни по-късно, а дамите, които нямат - на първо число в месеца. При самопрегледа се търсят следните признаци: отчетливо усещащи се уплътнения в гърдата, уплътнения в подмишничната зона, смяна в размера и формата на гърдата, смяна в контура, хлътнало зърно, незарастващи ранички и смяна в цвета на кожата на гърдите. Колкото по-рано роди една жена, под 26 години, колкото повече деца има и повече кърми, толкоз е по-нисък рискът, откакто навърши 35 или 40 години, да възникне болестта. Вяка жена сред 40 и 50 година би трябвало да прави мамография. След 50-годишна възраст мамография би трябвало да се прави на всеки 2 години. Жените, които имат фамилна обремененост, могат да създадат генетичен тест.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ